Phili 1 | BulCont | STEP | Павел и Тимотей, слуги на Иисус Христос, до всички вярващи в Иисус Христос, които се намират във Филипи, заедно с църковните ръководители и помощниците им .

Philippians 1

Църквата във Филипи е основана от ап. Павел по време на второто му благовестническо пътуване. Проповедите на апостола предизвикват силен отзвук, след което ап. Павел и Сила са оковани в затвора. Там преживяват Божествено освобождение и оковите им падат. Така започва благовестието в Европа. Църквата във Филипи се оказала най-пламенна и предана на своя основател, изпълнена с милосърдие и благотворителност. Отношенията между ап. Павел и филипяните винаги са били топли и апостолът им отговарял с взаимна любов и привързаност. Посланието е писано в Рим по време на първия престой на ап. Павел в затвора около 63 г. Повод за написването му са дали християните във Филипи, които научили за изпитанието на своя учител и искали да узнаят нещо повече за неговата участ, изпратили му и парична помощ по своя съгражданин Епафродит. Допълнителна причина била и появата на лъжеучители във Филипи.

Целта на посланието е да изрази любов и благодарност към филипяните, както и похвала за тяхната искрена вяра. Разбира се, тук има и наставления. Посланието има по-скоро личен характер, отличително за него е липсата на изобличение.

В началото на посланието апостолът говори за участта си, която тясно свързва с делото на благовестието за Иисус Христос (1:12-26). Той насърчава филипяните да запазват единството на вярата. След това авторът говори за проповедническите си планове (2:19-30). В 3-та глава с остри думи се противопоставя на странстващи проповедници, които разпространяват погрешни учения, и предупреждава за опасността от тях. В заключението се обръща с лични наставления към някои членове на църквата във Филипи (гл. 4) и благодари за получените дарове.

Това послание е забележително с насърчението на ап. Павел към вярващите да се радват (4:4). Радостта за ап. Павел въпреки всички трудности, страдания и вероятната смърт е израз на твърдото му убеждение, че Иисус Христос е неговата опора (4:13).

Поздрав и благослов

1 ^a Павел и Тимотей, слуги на Иисус Христос, до всички вярващи в Иисус Христос, които се намират във Филипи, заедно с църковните ръководители и помощниците им ^{▼▼ 1:1 Букв. епископи и дякони.} . 2 Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.

Благодарствена молитва за филипяните

3 Благодаря на своя Бог всеки път, когато си спомня за вас – 4 винаги във всяка своя молитва с радост се моля за всички вас. 5 Благодаря за вашето участие в благовестието от първия ден и досега. 6 ^c И съм уверен в това, че Този, Който започна у вас доброто дело, ще го завърши до деня на Иисус Христос. 7 Оправдано е да мисля така за всички вас, защото сте в сърцето ми, тъй като всички вие сте съпричастни заедно с мене в благодатта – и когато съм в окови, и когато защитавам и утвърждавам благовестието. 8 ^d Бог ми е свидетел колко много обичам всички вас с любов, каквато е любовта на Иисус Христос. 9 Моля се вашата любов все повече и повече да се усилва чрез знание и преценка за всичко, 10 за да различавате какво е добро. Така ще бъдете чисти и безупречни в Христовия ден, 11 ^e изпълнени с плодовете на добродетелта, дарени чрез Иисус Христос, за слава и похвала на Бога.

Полза от затворничеството на апостола за благовестието

12 Желая, братя, да знаете, че това, което ми се случи, спомогна за по-голям успех на благовестието, 13 защото на цялата дворцова стража и на всички други стана известно, че аз съм окован заради Христос. 14 И повечето от братята по вяра в Господа, насърчени от моите окови, започнаха по-смело, без страх да проповядват Божието ^{▼▼ 1:14 В някои ръкописи липсва: „Божието“.} слово. 15 Наистина някои проповядват Христос от завист и увлечение по спорове, а други – от най-добри намерения. 16 Едните проповядват Христос от желание да спорят, не от чисти подбуди, като мислят, че увеличават тежестта на оковите ми ^{▼▼ 1:16 В някои ръкописи текстът на ст. 16 и 17 е разменен.} . 17 А другите проповядват от любов, като знаят, че аз съм определен да защитавам благовестието. 18 Но какво от това? Във всеки случай, било с умисъл, било искрено, Христос се проповядва. Затова се радвам и ще се радвам, 19 ^h защото зная, че това ще ми послужи за спасение благодарение на вашата молитва и чрез съдействието на Духа на Иисус Христос. 20 Затова очаквам с голямо желание и се надявам, че в нищо няма да се посрамя, но ще се постарая много смело, както винаги, така и сега Христос да се възвеличи чрез тялото ми – било чрез живот, било чрез смърт. 21 ⁱ Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка. 22 Ако ли живеенето ми в плът е плодотворно, не зная кое да предпочета. 23 Привличат ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христос, защото това е много по-добро. 24 Но да остана в плът е по-необходимо за вас. 25 Аз зная със сигурност, че ще остана и ще бъда заедно с всички вас за ваш напредък и за радост във вярата, 26 тъй че когато дойда повторно при вас, да можете чрез мене много повече да бъдете хвалени заради единението с Иисус Христос.

Съвети за твърдост във вярата

27 ^j Само живейте достойно за Христовото благовестие, та било че дойда и ви видя, било че отсъствам, да чувам за вас, че устоявате в единомислие и като един се борите за благовестената вяра. 28 Изобщо не се плашете от противниците: това ще е доказателство за тяхната гибел и за вашето спасение. И това е от Бога, 29 защото на вас е дадено не само да вярвате в Христос, но и да страдате за Него, 30 като водите същата борба, каквато видяхте, че аз водих, и сега чувате, че водя.